Цитатът горе е от Толкин, естествено, но идеята за целия този проект се пръкна по време на един разговор за Сър Тери, та просто си е в реда на нещата да стартира на правилната дата.
Имало едно време един Странник…
А-а, не е един, не е!
Макар да съществува една представа за нас (тая представа почна да се поразбива напоследък, ха дано) като за някаква странна порода редки, самотни и антисоциални нърдове, всъщност сме много и навсякъде.
Странстваме си на воля из светове всевъзможни: онзи ежедневният, нарочен за „истински“ ни е тесен.
I opened a book and in I strode.
Now nobody can find me.
I’ve left my chair, my house, my road,
My town and my world behind me.
И понякога освен че сме Странници сме и странни, което си е вярно – е, ама пък сме красиви. Поне отвътре. Може и отвън. Въпрос на вкус.
Добра среща, странни или не-чак-толкова-странни скиталци, тук ще си говорим за фантастични светове и фантастични хора.
Странници по страници 