Ей Странник… ти нали уж, такова, по „страници“ беше, книги демек, къде се засили към филми сега?
Шът, там. Моят блог, мойте правила, ще важат когато искам.
Не, сериозно, не е редно един ъгъл от интернета, самообявил се за посветен на фантастичните светове, да не отдаде чест на STAR WARS, особено днес.
В чест на датата (ако има останал някой, който да не знае защо 4 май е ден на Междузвездните войни, да види №2 в списъка долу), ето една малка колекция от занимателни SW факти, с които да печелите точки на следващото нърд парти:
1. Като на кино
Харисън Форд получава ролята на Хан Соло почти случайно: вместо като актьор, първоначално е нает да помага при прослушванията, като подава реплики на кандидатите за ролята; Лукас впоследствие решава, че харесва неговите изпълнения на репликите повече, отколкото на всички явили се.
2. May the 4th be with you
Феновете нарочват четвърти май за SW ден, понеже на американски се чете „May the fourth“, т.е. звучи почти като „May the Force (be with you)“, catch-фразата на тия филми.
3. А банкноти с Вейдър кога?
На територията на остров Ниуе (под управлението на Нова Зеландия), колекционерски монети с портрети на героите от SW се приемат като валидно средство за разплащане.
4. „Тази древна религия“
Макар джедаизмът все още да не е официално призната световна религия в традиционния смисъл, стотици хиляди се определят като джедаи в графата „Религия“ при национални преброявания в САЩ, Канада и Великобритания. По непотвърдени данни, джедаите изглеждат повече от растафарианците!
5. Кой да знае
Преди излизането на Епизод 4, никой не е вярвал в успеха на SW, дори самият му създател – Лукас, поизгубил вяра и обезсърчен от безбройните спънки по време на продукцията, е смятал, че „Близки срещи от третия вид“ на Спилбърг, подготвян по същото време, ще е големият хит на десетилетието, а SW ще остане незабелязан.
Спилбърг в отговор се хваща на бас, залагайки процент от приходите от „Близки срещи“ срещу същия процент от приходите на „Нова надежда“. Лукас приема.
Познайте кой се набутва с близо 40 милиона 🙂 и си ги плаща като пич.
6. En garde!
Джедаизмът може още да се бори за статут на редовна религия, но боят със светлинни мечове вече е официално регистриран като истински състезателен спорт, поне що се отнася до Френската федерация по фехтовка.
Ъ-ъ, така де, сега, въпросните мечове се състоят от алуминиева дръжка с вградена звукова платка и говорителче, отговорни за звуците при движене на оръжието, и LED-осветено „острие“ от здрава прозрачна пластмаса. До истински светлинен (или лазерен) меч ще има още да почакаме.
Във форумите на Sword Buyers Guide (сайт с ресурси за фенове на хладните оръжия) една от редовните закачки е въпросът „А лайтсейбъри правите ли вече?“
7. Bad guys doing good
Една от най-големите фенски организации е „501-ви Легион“ – фокусирана върху изработването и носенето на костюми на имперски щурмоваци, клонирани войници, ловци на глави, ситски лордове, имперски персонал и прочие униформи от „злодейската“ страна. „501-ви“ имат редица благотворителни инициативи под девиза „Лоши момчета с добри дела“ (Bad guys doing good, приблизителен превод).
„501-ви“ са символично поздравени в „Силата се пробужда“ – вариант на логото им е изобразен на единия от многото флагове пред дома на Маз Каната.
Мнозина от „501-ви“ участват в „Мандалорецът“ като статисти със собствените си костюми, като на част от тях първоначално не е казано, че ги канят да се снимат в сериала, а че става дума за някакво благотворително представление. Разбира се, когато научават за какво всъщност са поканени, „легионерите“ са повече от навити.
(„501-ви“ е международен, ако има мераклии да се присъединят.)
8. Творческият бунт на Лукас
Заради легендарния пълзящ текст в началото Джордж Лукас напуска Режисьорската гилдия, която настоява филмът да започне с нормални надписи с имената на участниците.
9. Лошите предчувствия на добрите момчета
Репликата „Имам лошо предчувствие“ („I have a bad feeling about this“) присъства във всички филми и се е превърнала в талисман на поредицата.
10. Тия неудобни закони на физиката друга работа нямат ли
Една от критиките към поредицата открай време е наличието на звукови ефекти по време на космическите битки – в космоса е вакуум, няма среда, където да се чува свистене, бръмчене, пиукане, тряс-прас, бум и гръм… Обаче пък как екшън сцена без звукови ефекти, нали публиката ще почне да се чуди да не е станала някаква повреда.
Така че, в последния филм проблемът е заобиколен – на финалната битка основната част от екшъна се случва не в космоса, а в планетна атмосфера, където вече може да има звук…
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
И-и накрая местенце за лична история… пак…
В типична SW традиция, аз ги почнах от края (средата? както и да е). Мисля, че бях на 8, когато майка ми ме заведе на кино да гледаме Епизод 6. Спомените ми са изключително фрагментирани (то е малко трудно, след сто години гледане на тия филми до пълно наизустяване, да разграничиш какво помниш от първия път – та, разчитам на спомените, доколкото са ми останали, за собствените ми емоционални реакции):
Помня как гледам как двата дроида влизат през оная голямата порта при Джаба и тя се затваря зад тях и ивицата дневна светлина се смалява и изчезва, и очакването как „нещо лошо ще се случи сега“, и как невръстната ми душица иска да им извика „Не-е, там е страшно-о, не отивайте!“ Вероятно Трипио е духовният ми близнак 🙂
Помня колко съчувствах на окованата красива мадама с дългата плитка, че е вързана за онова гнусно зло нещо, и колко гадна беше устата с многото зъби в пустинята. Как се впечатлих от размахването на светлинния меч и отбиването на изстрели.
Помня как се обърках от разговора на Люк и Йода, защото явно си говореха за неща дето трябваше да ги знам вече, пък аз не ги. Това за бащата и сестрата някак си не ме шашна колкото трябваше, защото нямах нужната основа от предишните два филма.
Но го запомних, де.
И накрая помня ококореното напрежение там с императора и светкавиците и как Вейдър мина на наша страна и колко яко беше.
Но най-вече си спомням, че нещо в тоя филм – даже от отдалечеността на годините не мога да твърдя със сигурност точно какво – ми влезе под кожата толкова безвъзвратно и категорично, че вълнението ме държа с месеци, с години; и до днес не мисля, че ми е минало, съдейки как само ми трябва да чуя три тона от която и да е от темите на саундтрака, или да видя жълтите букви и пълзящия текст, за да ми се разтупти сърцето и да ми прималее в стомаха, досущ ученик на среща с първата си любов.
Няма да правя анализи кое им е правото или кривото на новите или по-новите трилогии, стотици хора с далеч по-единственоправедни и страстни позиции от мен са ги анализирали до припадък. (Ако някой чак толкова се интересува, „моите“ филми са 4-5-6, спокойно мога да живея без всички останали, но нито един не ме е довеждал до пяна на устата и обявяване на бойкоти.)
Хайде, нека Силата (или поне Четвърти) бъде с вас!
Странници по страници 