Няма да правим тука подробен анализ на всяка книга, но един цялостен обзор се полага, струва ми се.
Светът на повечето му книги е Светът на Диска, който действително е не планета, ами диск – плосък, крепящ се на гърбовете на четири слона, стъпили върху огромна костенурка, която се носи в пространството с някаква нейна си цел. Физиката може да диша спокойно – там, където тя е неспособна да обясни как става аджеба тая работа, магията поема щафетата и проблем няма.
(Дискът не е единствената вселена на Тери, но със сигурност е тази, която му пази място в историята.)
Дискът си има всичко нужно на една функционираща география – планини и реки, континенти и океани; и на една функционираща история – държави, градове, търговия и войни; хора и политици. И за едно функциониращо фентъзи – магьосници, вещици, елфи и джуджета, богове и дракони. А за функциониращата сатира – подигравки с всяко съществуващо жанрово клише, карикатури на всевъзможни типажи, и безсмъртни лафове през ред.
И някак си въпреки че всяка страница прелива от сарказъм, осмиване на всичко под слънцето и солидна доза житейски цинизъм, Тери нито за миг не звучи злобно или нихилистично, напротив – човекът си обича хората, обича тоя крив, пълен с кусури, пропаднал, счупен, достоен за подигравки свят, с все пропадналите, счупени, достойни за подигравки глупаци в него. Присмива им се, ядосва им се, сочи ги с пръст, излага на показ мръсното им пране. И ги обича неистово. И си личи.
Историите от Света на Диска не са поредица в точния смисъл на думата, или по-скоро са няколко поредици в обща вселена, които от време на време преливат една в друга. Най-лесно е да се категоризират по серии с участието на основните герои.
(да, поздравления за наблюдателността, някои заглавия действително ги има в повече от една група :р )
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Цветът на магията“, „Фантастична светлина“, „Магизточник“, „Ерик“, „Интересни времена“, „Последният герой“, „Последният континент“ – Ринсуинд
„— Има цели, за които човек може да даде живота си – твърдо изрече Пеперудата.
— Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!
— Ох… Как можеш да живееш с такава философия?
Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:
— До дълбоки старини.“
Неволите на най-нескопосания магьосник на Диска. В ранните истории за Ринсуинд си личи как Тери още не е съвсем намерил тона си като автор. Фантастична светлина и Цветът на магията са по-скоро писани да звучат като циркова клоунада и откровена пародия, отколкото маскирана като фентъзи сатира като по-късните му неща. (По-нататък Ринсуинд еволюира значително и късните неща от неговата линия звучат почти в тона на книгите за Стражата)
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Еманципирана магия“, „Посестрими в занаята“, „Вещици в чужбина“, „Господари и Господарки“, „Маскарад“, „Захапи за врата“ – Вещиците;
„Дребнио волен народ“, „Зимоковецът“, „В черно като полунощ“, „Шапка пълна с небе“, „Овчарската корона“ – Тифани
„Три беше най-естествената бройка за вещиците.
Когато са три, едната е на разположение вечно да сдобрява останалите две, щом се сдърпат. Маграт си имаше дарба за това. Без нея Леля Ог и Баба Вихронрав взаимно си лазеха по нервите. А с нея трите успяваха да лазят по нервите на всеки друг в целия свят, което си беше далеч по-забавно.“
Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова са, ами, не са точно това, което човек си представя, като чуе „сборище на вещици“. Вещиците ритат задници (реални и метафорични) без да им трепне окото, раздават справедливост и гледат хората да получават каквото им е нужно, а не каквото им се иска. С YA линията за Тифани Болежкова щафетата се предава на следващото поколение.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Еманципирана магия“, „Магизточник“, „Последният континент“, „Невиждани академици“ – Магьосниците
„Професорът по антропика от Невидимия университет стигна до прозрението за Специалния неизбежен антропен принцип. Според него единственото оправдание за съществуването на Вселената беше появата на Професора по антропика. Така само изрази в по-строги понятия една теория, към която тайничко се придържа всеки от нас, стига името му да е вписано в съответната графа.“
Стожерите на магията на Диска са това, ей! Изобщо да не се бъркат със сбирщина смахнати, егоистични, алчни, страхливи, ама пък хитри копеленца!
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Стражите! Стражите!“, „Въоръжени мъже“, „Глинени крака“, „Шовинист“, „Петият слон“, „Нощна стража“, „Туп!“, „Смрък“ – Градската Стража
„— Може да е бил просто някой невинен наблюдател, сър.
— Какво, в Анкх-Морпорк?
— Да, сър.
— Тогава трябваше да го хванем само заради тази му уникална характеристика.“
Полицейски криминалета в пародийно-фентъзен сетинг, подправени със социално-политическа сатира, какво повече му трябва на човек.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Пощоряване“, „Опаричване“, „Под пара“ – Кралската Поща и Мойст фон Липуиг*
*В един превод името действително беше „преведено“ така.
По някое време го гледах като „Мокр фон Ментебрад“. В един доста добър фен-превод, мисля, беше „Олян фон Ментелик“.
„Има поговорка „не можеш измами честния човек”, много цитирана от хора, които печелят в живота, мамейки честните…“
Или какво получавате, когато бивш (е-е, поне формално бивш) измамник и тарикат се залови с честна държавна служба.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
„Морт“, „Жътварят“, „Музика на душата“, „Дядо Прас“, „Крадец на време“ – Смърт (и по-късно внучката му Сюзън)
„— АЗ? ДА УБИВАМ? — каза Смърт, очевидно обиден. — РЕШИТЕЛНО НЕ. ХОРАТА СЕ УБИВАТ, НО ТОВА СИ Е ТЯХНА РАБОТА. АЗ САМО ПОЕМАМ ОТТАМ НАТАТЪК. В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ТОВА ЩЕШЕ ДА Е АДСКИ ГЛУПАВ СВЯТ, АКО ХОРАТА ГИ УБИВАХА, А ТЕ НЕ УМИРАХА, НАЛИ ТАКА?“
Най-философската серия от Диска, с най-култовия герой. Смърт се захласва по живота и живите, носи коса, има кон на име Бинки, и обича котки.
(А, за малко да пропусна. Почти без изключение всяко ревю, което ми е попадало, не пропуска да спомене, че Смърт ГОВОРИ ЕТО ТАКА. Може да има някакъв неписан закон, знам ли, та дай да се подсигуря. Смърт ГОВОРИ ЕТО ТАКА.)
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
Освен тези горе има няколко романа, които не спадат към нито една серия, но все пак действието им се развива на Диска, и някой и друг познат герой се мярка на заден план („Пирамиди“ се задява с древен Египет, „Малки богове“ – с религията, „Подвижни образи“ вкарва киното на Диска, „Истината“ – вестниците, „Чудовищна команда“ се бъзика с половите стереотипи).
„Малки богове“, по скромното ми лично мнение, е най-доброто нещо, писано някога от Тери, и едно от най-добрите неща във фентъзи жанра изобщо.
„Изумителният Морис и неговите образовани гризачи“ е детска книжка за котарак и банда мишоци, също от вселената на Диска. Доста по-детска от, примерно, серията за Тифани.
А, и да не забравим поредицата „Науката на Света на Диска“ – уникален микс от наратив, енциклопедия, бележки по устройството и системата на Диска, и философски трактати, с участието на Магьосниците от Невидимия университет.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
Тъй.
Както споменахме одеве, от време на време Тери е намирал време да се откъсне от Диска човекът, и да понапише някое и друго не-Дисково заглавие:
„Добри поличби“ – съавторство с Нийл Геймън. Антихристът се ражда и идва краят на света, а на един ангел и един демон не им се нрави тая работа, хич…
„Дългата земя“ – съавторство със Стивън Бакстър. Множество паралелни светове, физически повече или по-малко подобни на нашия, но без хора в тях – свободни за заселване.
„Тъмната страна на слънцето“ и „Страта“ – ранни експерименти в посока научна фантастика, подправени с развинтеното циркаджийство, познато ни от първите книги с Ринсуинд. В „Страта“ за сефте се появява идеята за дисковиден свят, макар и да не е точно познатия ни Свят на Диска. За първа среща с Пратчет – горещо НЕ препоръчвам, по-голям шанс имат да представляват интерес за вече установени фенове, и то вероятно интересът ще е чисто академичен.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
Mалко неща дето по принцип се водят за млади читатели:
Трилогията за номите (Truckers/Diggers/Wings – на български заглавията са „Масклин“, „Грима и Масклин“, „Крилете на Масклин“)** – миниатюрни човечета живеят незабележимо сред нас… и си имат големи проблеми. (Прекрасни, забавни, интелигентни книжки! За зрели читатели също са великолепни, а ако ще ги давате на хлапета, гледайте да са поне на към 10-12, по-малките биха пропуснали огромна част от смисъла им. )
–––
**не ме питайте мен.
„Килимените хора“ – друг вид миниатюрни човечета, Тери явно си обича вариациите по тая тема
(да се отбележи, че това е първата му написана книга, в тийнейджърски години)
„Нация“ – на една алтернативна Земя, момче от островна култура и корабокруширала английска принцеса се налага да пораснат на фона на останките от опустошения от цунами остров.
Лично мнение – пристъпих скептично (не е Диска, мрън мрън мрън); книжката ме отвя.
„Доджър“ – Дикенсовски експеримент
Поредицата за Джони Максуел – детска серия: приключенията на дванайсетгодишния Джони и тайфата му.
◈❖◈❖◈❖◈❖◈
Иииии …
„Автентичната Котка“ –
която няма нищо общо с каквото
и да е от горния списък,
но за сметка на това е
книга за котки.
Странници по страници 